В Европа ограничаването на автомобилния трафик е общинска политика - част 2

Докато гледа как няколко коли пълзят сред масата от колоездачи и пешеходци, зам.кмета по транспорта Анди Фелман се усмихва: „Шофирането се превърна в „тръгване и спиране”. Това е, което искаме! Нашата цел е да върнем обществените пространства обратно на пешеходците, не да улесняваме шофьорите.”

„Докато някои американски градове, специално Сан Франциско, който направи пешеходна част една от главните улици „Маркет стрийт”, правят подобни опити както европейските градове, те са все още изключение в Съединените Щати, където все още е трудно да накарате хората да си представят живот без автомобили”, добавя доктор Шипер.

„Европейските градове имате по-силно желание за действие. Тъй като повечето от тях са построени преди създаването на автомобилите, тесните им пътища не могат да поемат тежкия трафик. Общественият транспорт е значително по-добър в Европа, отколкото в САЩ и бензинът струва повече от 8$ за галон, създавайки 2 или 3 пъти по-високи разходи за шофьорите, отколкото зад Океана”, казва доктор Шипер.

Освен това, държавите от ЕС не успяват да постигнат приетите от Пртокола от Киото рестрикции за намаляване на въглеродните емисии, освен ако не ограничат шофирането. САЩ не са подписали този договор. На глобално ниво, вредните емисии от транспорта продължават да се увеличават, като половината от тях идват от личните автомобили. Все пак важен импулс, който би могъл да подтикне кметовете на американските градове да тръгнат по европейския път е стремежът градовете да бъдат по-привлекателни за туристи и с по-чист въздух.

Майкъл Кодрански – ръководител на Международните проучвания в Института по транспорт и регионално развитие в Ню Йорк, който работи с градовете за намаляване на вредните емисии от транспорта, коментира, че „Европа до скоро се  е движила по пътя на САЩ, с все повече хора, които да искат да имат собствени автомобили”. Но в последното десетилетие „се наблюдава дълбока промяна в мисленето и политиката”, казвай той. И ефектът вече е видим.

След две десетилетия активен собственик на автомобил, Ханс Фон Мат, 52 годишен, който работи в застрахователната индустрия, продава своя автомобил и започва да се движи в Цюрих с трамвай и колело, използвайки споделеното пътуване с автомобил за извънградските пътувания. Домакинствата без автомобил са увеличили своя дял от 40 на 45% през последното десетилетие, а собствениците на автомобили използват возилата си все по-рядко, показва статистиката.

„Имаше голяма битка за това дали да бъде затворен този път или не, но сега той е затворен и хората свикнаха с това”, добавя Ханс Фон Мат, слизайки от новото си колело на „Лиматкай” - крайречна пешеходна зона, заобиколена с кафенета, която доскоро е представлявала задръстване в две ленти. Всяко затваряне на улица е трябвало да премине през референдуми.

Днес, 95% от народните представители в Швейцарския парламент отиват с трамвай до работа. Разбира се, все още има известно недоволство. „Навсякъде е пълно със зони, където ограничението на скоростта е 20 или 30км/ч, което е доста стресиращо за един шофьор”, казва Томас Рикли, консултант, който паркира своя „Ягуар” в центъра на града. „Безполезно е”, добавя той.

Като цяло, урбанистите са съгласни, че увеличението на автомобилния трафик е нежелателно навсякъде по света. Зам.кмета по транспорта Фелман пресмята, че човек, който използва автомобил заема 115 м³ от градското пространство на Цюрих, докато един пешеходец заема 3. „Така че, не е справедливо за останалите ако ти се движиш с автомобил”, добавя той.

Европейските градове също осъзнават, че няма да могат да отговорят на все по-високите изисквания на Световната Здравна Организация за замърсяване с фини прахови частици ако автомобилите продължават да се увеличават. „Много американски градове са приели за даденост, че няма да могат да се справят с изискванията за качество на въздуха”, казва г-н Кодрански от Института в Ню Йорк.

Често трябва да бъдат предприети екстремни действия, за да бъдат накарани хората да слязат от автомобилите и осигуряването на добър обществен транспорт е най-важната и първа стъпка. Една нова стратегия в Европа е целенасочено намаляване на възможностите и увеличаване на цената за паркиране. „Паркирането е позволено навсякъде в САЩ, но изчезва в градската среда в Европа”, казва г-н Кодрански в последното си проучване: „Обратният завой с паркирането в Европа”. „Зил Сити” – нов търговски център в Цюрих, е три пъти по-голям от „Атлантик Мол” в Бруклин, но има едва 225 повече места за паркиране, отколкото Атлантик (625). Като резултат, 70% от посетителите идват с обществен транспорт.

В Копенхаген, господин Йенсен от ЕК казва, че в неговата офис сграда повече от 150 места за велосипеди и само 1 за автомобил на инвалиди. Докато изискванията за строителство в Западна Европа ограничават броя на паркоместата в новите сгради, за да ограничат купуването на автомобили, в американските правила има тенденция да бъде залаган задължителен минимален брой паркоместа. „Новите жилищни комплекси, които са построени покрай леката железница в Денвър са оставили долните си 8 етажа за паркинги, правейки качването в колата твърде по-лесно, отколкото взимането на близката железница”, казва г-н Кодрански. Докато кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг създаде дискусия в Ню Йорк, отваряйки няколко пешеходни зони като „Таймскуер”, например, много европейски градове вече затвориха големи градски зони за автомобилен трафик. „Собствениците на магазини в Цюрих са се притеснявали от затварянето на улиците, което според тях е могло да доведе до спад в бизнеса, но този страх се оказва несъстоятелен”, казва зам.кмета Фелман, тъй като пешеходният трафик се е увеличил от 30 на 40% след като автомобилите са били забранени”. С подкрепата на политиците и повечето граждани, урбанистите в Цюрих продължават да се борят с трафика, предприемайки скъсяване времената на зеления светофар и удължаване на тези за червения светофар, така че пешеходците да не чакат повече от 20 секунди, за да пресекат. „Ние никога няма да върнем отново зелените вълни за автомобилите – това е нашата философия”, казва Пио Марцулини, представител на общината.
„Когато съм в други градове, ми се струва, че непрекъснато чакам да пресека улицата. Не мога да свикна с идеята, че аз струвам по-малко, отколкото един автомобил.”

http://www.nytimes.com/slideshow/2011/06/27/world/europe/20110627TRAFFIC-10.html?_r=0

http://www.nytimes.com/2011/06/27/science/earth/27traffic.html?pagewanted=1&_r=1


Част 1 - obshtestven.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/09/10/.1295936

Оттук логичният въпрос – европейски или американски град е София?