Като основна причина за закриването на единствения обходен маршрут на Централна гара София, който се намира и в непосредствена близост на Терминал 1 на Летище София, се посочват извършваните кражби на елементи от железния път. Изтъква се, че са откраднати около 800 метра железен път (кражбата стана известна и в медииното пространство -

http://bnr.bg/sofia/post/100255290/krajba-na-nad-edin-kilometyr-relsi-na-garite-birimirci-i-ilienci-prekysna-dvijenieto-na-vlakove ) и че посегателствата продължават и към момента на издаването на заповедта.

Тъй като Национална Компания Железопътна инфраструктура се е „заела с опазването на железния път”, се предпочита той да бъде демонтиран, за да бъде опазен и „прибран на склад”. Самият генерален директор на НКЖИ Милчо Ламбрев посочва, че за демонтажа ще бъде необходимо изразходването на много допълнителни средства, но въпреки това процедурата вече е била задействана.

Няколко месеца преди да се пристъпи към изваждането на железния път, първо е премахната контактната мрежа (електрификацията), с основния аргумент - „да не се допуснат жертви от страна на извършващите посегателства, както са пострадали две деца в района на гара Биримирци, когато са били поразени от високоволтова дъга”.

Вместо железопътното трасе да се използва, за да се направи връзка с Терминал 1 на летището (метрото свързва само Терминал 2), или евентуална спирка на влаковете дори в самия кв. Христо Ботев, линията се закрива. Задължението за изграждане на  връзката на летищата в ЕС с железопътната мрежа е заложено в Бялата книга на транспорта. Премахването на трасето на практика може да остави блокирани главните международни и национални железопътни коридори в България, при евентуален проблем на Централна гара София.

Малко хронология: изграждането на демонтирания вече участък започва през 1942г. Първият етап – линията „гара Илиянци – гара Волуяк” е завършен и пуснат в експлоатация през септември 1944г. През май 1945г. е открита и гара „Биримирци” и железопътната връзка „Подуене-Биримирци-Илиянци” (сега ограбена и частично демонтирана). А през 1946г. е завършена и въведена в експлоатация демонтирания вече участък „гара Биримирци – Подуене-разпределителна” покрай дн. летище „София” и ул. „Рилска обител”. От септември 1955г. се открива за редовна експлоатация линията „Волуяк – Биримирци”. Така намалява необходимостта товарни влакове да преминават през Централна гара.

Въпреки, че за основни виновници за посегателствата върху жп имущество се сочат ромски банди, това очевидно е само повод за реализиране на политиката за закриване на железопътния транспорт в България.  Доказателство е съседна Румъния, където също има голямо ромско малцинство, но железопътното имущество стои напълно непокътнато и никой не смее да го ограбва. У нас, от друга страна, дори не е ясно дали съществува звеното „Транспортна полиция” и за какво отговаря то. Друг интересен пример е железопътната линия за Дунав мост-2, която също преминава в близост до ромския квартал на гр. Видин, но там подобни проблеми сякаш не съществуват. Може би защото има непрекъсната охрана и кантонери, които обхождат жп линиите?!

Очевидно тази ситуация не може и не бива да продължава по настоящия начин, защото това в скоро време ще послужи за оправдание за ново закриване на железопътни линии. Може би е настъпило времето главният прокурор Сотир Цацаров да започне да се занимава със същински проблеми, включително с националната сигурност. Както и НКЖИ да заведе съдебни искове към МВР за това, че не е било опазено имуществото на железницата от посегателства.