Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт :: Граждански организации се обявяват за спасение на естес...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.05.2014 20:05 - Граждански организации се обявяват за спасение на естествените настилки в София и запазване на автентичния вид на столицата

Автор: obshtestven Категория: Лични дневници

Прочетен: 1591 Коментари: 0 Гласове:

Граждански организации се обявяват за спасение на естествените настилки в София и запазване на автентичния вид на столицата

Граждански организации се обявяват срещу премахването на паважа от площад „Руски паметник” и бул.”Бъкстон” в столицата и течащата в момента непрозрачна процедура за избор на изпълнител на строително-ремонтните работи. Те организират пресконференция в неделя 27-ми април от 12 часа в БТА, на която ще представят своята позиция. Гражданите изпратиха писмо до еврокомисаря по околна среда Янез Поточник, с което го запознават с казуса и търсят неговото съдействие.

Аргументите, които гражданите сочат са:

· Липса на прозрачност – Проектът не е минал дори през Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ), начело с Петър Диков. Не е имало обществено обсъждане. Широко цитираната от Столична община интернет анкета от ноември м.г. е непредставителна. Не може да се смята за официално проучване на общественото мнение анкета без кметска заповед за провеждането, без методика на проучването, без извадка на анкетираните (по пол и възраст) и без обществена кампания с цел информиране на гражданите за възможните алтернативи. Не са ясни и критериите за избор на изпълнител по ЗОП.

· Финансови – Проектът за „Руски паметник” е на стойност над 3 000 000лв. докато пренареждане на паважа със сигурност ще струва неколкократно по-евтино, тъй като цената за разваляне и ремонт на паважна настилка струва 25,47лв./кв.м, а тази за направата на асфалтобетонна кръпка – 41,07лв./кв.м. Което означава, че ремонтът на асфалтобетона е почти свойно по-скъп, от този на паважна настилка, като тук не броим първоначалната инвестиция.

· Запазване на автентичния облик на пространството – „Руски паметник” в София е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. Намира се на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г. Паметникът е издигнат на 29 юни 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Триумфалната арка в Париж е кръгов площад от подобен характер, целият покрит с паваж.

· Опазване на околната среда – За направата на асфалтобетон се използва силно токсичния битум (отпадъчен нефтен продукт) – един от най-канцерогенните материали. Европейският комисар по околната среда Янез Поточник в специалния си доклад от 2012г. призовава за спешни мерки за ограничаване на запечатването на почвата с асфалтобетон, тъй като така „се унищожава необратимо земята”. Паветата позволяват на дъждовната вода да попива бързо между процепите, докато асфалтобетонът е непропусклива и запечатваща земята настилка, което го прави неприемлив за градовете. Нагорещената асфалтобетонна настилка увеличава неимоверно много градския парников ефект – urban heat island effect (UHI) – термин за значително по-високите температури в големите градове, дължащи се на човешките дейности.

· Намаляване на скоростта – Паважът ограничава скоростта на автомобилите и автомобилния трафик, което е от значение за оживени места в града, като кръстовища и жилищни комплекси.

· Технология на полагане – При полагане на павета е необходимо да се направи изкоп с дълбочина от 15 - 20 см и поне 10 см. под павето място за пясък. Най-отдолу се застила текстилно платно подобно на брезент,с цел пясъка, който играе ролята на дренаж да не се смесва с почвата и да не загуби с времето дренажните си свойства. В София за съжаление такива платна не се поставят и съответно пясъкът, който служи за дренаж се отмива от водата. Много по-лесно се ремонтира паваж, отколкото асфалтобетон. При проблем на подземната инфраструктура, извадените павета просто се пренареждат, не се налага да се закупуват нови, а ремонтираните участъци дори не се различават от останалата настилка.

Много по-лесно се ремонтира паваж, отколкото асфалтобетон. При проблем на подземната инфраструктура извадените павета просто се пренареждат, не се налага да се закупуват нови, а ремонтираните участъци дори не се различават от останалата настилка. Често изтъквания от СО мотив, че нямаме „майсторски капацитет” за подреждане на паважа, може да бъде обърнат и към поставянето на асфалтобетон, след като 80% от асфалтираните улици са в толкова лошо състояние? Старите майстори на павета си отиват, но могат да се обучат нови – подходящ занаят за толкова нуждаещи се хора. Този проблем има решение, след като в другите европейски градове липсата на майстори не е довод за ниско ниво на поддръжка.

· Примери от чужбина – Повечето градове в Европа държат на автентичността и традициите си – Париж, Рим, Прага, Лисабон, Виена, Копенхаген, Мадрид са само част от столиците. Извън Европа павета има в Киев, Москва, Монреал, Мексико. В някои градове в САЩ вече има организации, които махат асфалтобетона и полагат екологична настилка с павета.

Източници:

1. http://ec.europa.eu/environment/soil/pdf/guidelines/pub/soil_bg.pdf

2. http://www.greentech.bg/archives/20602

3. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-361_bg.htm

4. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-11-624_bg.htm?locale=FR

5. http://bgconv.com/docs/index-100932.html

6. http://www.poochandclaws.com/summer-pet-tips-hot-asphalt-and-your-dog/

7. http://en.wikipedia.org/wiki/Urban_heat_island

8. http://road.yue366.com/archives/480.html

9. http://www.pavements4life.com/QDs/Environment_1HeatIsland.asp

10. http://olympiawa.gov/~/media/Files/PublicWorks/Water-Resources/Decatur%20Street%20Low%20Impact%20System%20Porous%20Pavement.ashx

11. http://avgit.blogspot.com/2011/01/blog-post_7723.html