Дали евтиното изиза скъпо или как два от символите на България падат в жертва на „спестовността” на „скъпите” ни управници

Преди малко повече от месец стана ясно, че цената за възстановяването на паметника на Васил Левски в центъра на София ще бъде над 20 000 лв. и ще отнеме над 3 месеца. Какво общо има БДЖ с паметника на Апостола ще попитате вие? Отговорът е много прост – и Железницата, а и паметникът са едни от символите на България, на българщината, на борбата за освобождение и развитие на българския народ. Свързани са с предателства, свързани са с тъжни и героични епизоди от българската история. Патриархът на българската литература Иван Вазов пише произведения и за Васил Левски („Чистият път”, „Немили-недраги”, поемата „Левски” от „Епопея на забравените”), и за Българските Железници („Дядо Йоцо гледа”, „Увеселителен влак”).

Още интересни съвпадения – фактически БДЖ започва да функционира (през 1888г.) 22 години след построяването на първата жп линия у нас Русе – Варна (1866г.). Паметникът на Апостола на Свободата е официално открит през 1895г. също 22 години след трагичната гибел на Васил Левски през 1873г.

След като видяхме някои интересни факти за двата символа от миналото, да преминем към настоящето. Преди месец метални елементи от паметника „Левски” бяха ограбени. Оказа се, че само един грифон бе спасен и то благодарение на това, че бе откупен от български бизнесмен. Всичко останало бе изгубено, вероятно и претопено за вторични суровини. Много елементарно вината бе хвърлена върху удобните в този случай цигани. Хора с такъв произход вероятно са фактическите извършители на деянието. Въпросът е – кой е подбудителят?! Убедени сме, че идеята е дошла от много по-високо ниво и е била с ясното знание, че кражбата може да мине незабелязано и че никой няма да обърне внимание на самия паметник (изолиран от околното пространство) заради тежкия трафик. (само веднъж годишно на практика гражданите имат свободен достъп до монумента).

Каква е сметката в крайна сметка? Ако столичните общинари бяха наели един човек, който да пази паметника на заплата от 500 лв., сумата от 20 000 лв., колкото сега ще бъдат платени от НАШИТЕ ПАРИ щеше да стигне за работна заплата на този служител за 3 години. Можеше да се закупи и монтира камера за видеонаблюдение (тези за превишена скорост струват към 6000 лв.), не че сме фенове на „Биг Брадър”-а, но дори можеше самият видеоматериал да е публичен.

При БДЖ – нещата са сходни. Оставени без надзор стотици вагони и локомотиви, далеч от хорските очи са ограбвани повече от десетилетие (след закриването на жп полицията у нас). В повечето европейски страни железницата притежава собствена полиция, която се грижи, както за спокойствието и сигурността на пътници в самите пътнически влакове, охранява товарните влакове, а и се занимава с охраната в самите депа и клонове. ЖП полицията притежава правомощия на обикновената полиция в рамките на сервитутите на жп линиите и имотите на железницата. Тук не говорим за наемане на охранителни фирми, които да се грижат за определен периметър или за т.нар.”Транспортна полиция”, която е на подчинение на МВР и зависи от управлението и финансирането на министреството,  а говорим за цялостно наблюдение на жп мрежата в страната, което, както показва нашият, а и международният опит е в пъти по-ефективно. Във Франция например наскоро бяха закупени малки летателни апарати за видеонаблюдение на невралгични точки по жп инфраструктурата (на места, където има кражби на кабели и релси).

С БДЖ просто мащабите са много по-големи – стотици вагони и локомотиви са съсипани и унищожени заради престъпната безстопанственост и „намаляването на разходите”точно от мястото, което последно трябва да се пипа – охрана и поддръжка. Ясно виждаме, че тази политика е довела ГИГАНТСКИ щети за стотици милиони левове. Разграбени локомотиви са пускани на търгове за около 100 000 лв. на брой, а един рециклиран локомотив струва между $500 000 и $2 000 000. Тоест само при последния търг за 40 локомотива, ВСИЧКИ НИЕ СМЕ – българските граждани сме назад с над 30 000 000 лв. На следващия търг, на който ние направихме флашмоб бяха пуснати 955 вагона за около 14 млн. лв., а ако искаме да си купим рециклирани втора ръка, според вида си биха ни стрували между $20 000 и $60 000. Тоест и тук СМЕ С между 30 000 000 и 100 000 000 лв. НА ЧЕРВЕНО.

МЕЖДУ ДРУГОТО НАШАТА ВАЛУТА СЕ КАЗВА ЛЕВ, А НАШИЯТ НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ – ЛЕВСКИ. Тоест национално-отговорно, а и патриотично би било да пазим и пестим ВСЕКИ ЛЕВ, дори и само като символ на нашия Апостол.................

Колко пари са спестили министрите на транспорта, финансите, министър – председателите, както и ръководствата на БДЖ през тези години от охрана – 2, 3, 5 - 10 млн. лв. А колко сме изгубили като данъкоплатци – над 100 000 000 лв. и това само за 955 товарни вагона и 40 локомотива.

Нека не забравяме, че в момента повече от 7000 товарни вагона, над 500 пътнически и към 200 (а може и повече локомотива) са оставени на различни места в страната и продължават да се разграбват. Сумата, с която сме ощетени всички данъкоплатци набъбва на може би над 1 000 000 000 лв.

ТОВА Е ВСИЧКО ДРУГО, НО НЕ И ДАЛНОВИДНА И НАЦИОНАЛНО-ОТГОВОРНА ПОЛИТИКА! А АКО ВИДИМ КОЙ КОНТРОЛИРА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ФИРМИ ЗА СКРАП, ТОГАВА МОЖЕ БИ ЩЕ ОТКРИЕМ И ИНТЕРЕСНИ ВРЪЗКИ НА БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВНИЦИ ПРЕЗ ТЕЗИ ГОДИНИ, КОИТО ДОПУСНАХА РАЗГРАБВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНАТА СОБСТВЕНОСТ.

Левски е бил известен със своята спестовност и пазене на всяка стотинка от касата на революционните комитети, с която е боравел. Как мислите – дали е щастлив от това колосално, нагло, лицемерно и безочливо разхищение и разграбване под благовиден претекст, на което сме свидетели през последните години ........?!

В заключение, очевидно е, че българските управници (общинари и правителство) не си дават ясна сметка и вероятно са изгубили връзката си с реалността – къде се намират и за какво са поставени на местата си след като считат за по-далновидно пестенето от охрана, а за сметка на това огромните разходи за възстановяване на откраднато или повредено имущество. Освен това наскоро на държавно ниво бяха закупени 7 лимузини за общо над 1,3 млн. лв., което показва, че те НЕ желаят да спестят от своя комфорт, а предпочитат да „спестят” от грижата за ДЪРЖАВНОТО и ОБЩИНСКО ОБЩЕСТВЕНО имущество. НИЕ СЧИТАМЕ ТОВА ЗА ПОДСЪДНА БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ, НО ДАЛИ ЩЕ ИМА ЕДИН ИСТИНСКИ БЪЛГАРИН, ЕДИН ПРОКУРОР, КОЙТО ДА СЕ ЗАНИМАЕ С КАЗУСА?

Снимките, които ще видите са от преди година и половина, но ситуацията не се е променила особено и до днес, а може би част от локомотивите вече са нарязани или продадени.

Локомотив № 44 198 В ИЗОЛАЦИЯ .....


Парен локомотив оставен на произвола .....


Дизелов маневрен локомотив серия 52 (същите маневрени локомотиви продължават да се ползват в Германия)

Още една зарязана светиня


Локомотив със свалени пантографи


Редица празни кошове, завършваща с още един локомотив "Шкода" на БДЖ.
Словаци и чехи започнаха да си изкупуват обратно локомотивите заради безхаберието на политици, които са принципали и назначават ръководствата на БДЖ с ясна цел - ликвидация.


Още един изоставен парен локомотив. Навсякъде в Европа това са най-ценните експонати за всяка железница. У нас - унищожението на историята и културата ни е ежедневие.


Ограбени електрически и дизелов локомотив се "гледат" тъжно в очакване на жестоката си съдба.


Електрически Мотрисен Влак серия 32. Същите влакове се ползват и рециклират в Латвия. Уви, у нас е решено да бъдат нарязани на скрап, защото били твърде стари, защото кошовете им били деформирани ............ който иска да унищожи и съсипе нещо, винаги си намира причина.


Още един "тъжен" маневрен локомотив.


Дизелов локомотив Серия 06, вероятно се е превърнал в донор на части или пък просто е бил ограбен. Вероятно вече е нарязан на скрап. Същите локомотиви ги има в Румъния, Полша, дори в се продават в Испания за сериозна сума. Уви, у нас са посочени като ненужни от няколко ръководства на БДЖ.


Серия 04, първите дизелови локомотиви на БДЖ, направени специално за нашата железница. Всички без 2 са нарязани за скрап, а последните са ограбени и оставени в депото на открито да ръждясват. Така се изтриват страници от историята.


Корозирал пътнически вагон в съседство. В България от 40 години веруюто е - купи - хвърли - купи - хвърли. Не са построени достатъчно покрити халета за съхранение на подвижния състав, което е пагубно и след това за ремонт се дават десетки пъти повече средства или директно се купува нов подвижен състав, а стария се реже на скрап. Всички днешни корпоративни шефове и маркетолози, за които това е религия биха завидели на ентусиазма и целенасочените усилия в тази посока при най-здравите и с експлоатационен срок над 40 железопътни превозни средства.