Днес се навършват 163г. от рождението на видния революционер и пръв началник на гара "Белово" Тодор Каблешков.

Това няма да го прочетете в учебниците по история!

"В курса за телеграфисти от българите беше Тодор Каблешков, приет с препоръка на Цоко Каблешков от Пловдив, и Теофан Райнов. Някога ще проговорят компанските архиви и за други българчета като Иван Цанков например, но тук ще спрем на Каблешков от Копривщица. Оставил ни е портрет в Хиршово рухо. Ученолюбив момък, той бе от онези българчета на Подбалканието, които като възпитаници на Роберт колеж, лицея и медицинското училище в Цариград се отличаваше със знания пред чужденците и получаваха титлата "бакалавър", първата учена степен. Те четяха сказки за значението на характера на човека, за робството и следствията му, за ползата от изучаване на история, математика, астрономия, икономика. Особено се посещаваха сказките им за правата на човека и обща просвета. Тия българчета дадоха на 20 февруари 1872г. в театър "Османие" Цариград драмата "Невенка" от Константин Величков със сюжет от времето на Асеневци - Второто Българско Царство. С това представление показаха, че българите са имали държава. От тия именно българчета бе и Каблешков. Демонстрацията, която направиха като ученици с червени връзки, и хайдушката песен на Великден в Одрин, в черквата Св. Константин и Елена не попречиха да го назначат "шеф де стасион" в Белово. Жорес го настави в службата с един прислужник. Райнов му възложи да следи турските войски и големци.
Каблешков се радваше на положението си като шеф на Беловската станция. В писма до майка си и бай Петко, председател на комитета в Копривщица, Каблешков, за да извади турците от подозрения, пишеше, че не е и сънувал това звание. Беше истина! Кой допускаше, че в тоя млад Хиршов курсист, който се радва на адреса си и искаше да се пише на френски: "монсю Каблешков, шеф де стасион а Белово", а писмата му да се носят направо в Пловдивската поща, се таи авторът на "Кървавото писмо", символът на Априлското повдигане от 1876г.?
"Аз съм млад, но бързо стигнах най-старите и ме обикнаха всички!" - пишеше Каблешков и добавяше: "в работата залягам и получавам награди, с френски уча италиански и немски, а телеграфът, не знаете какво нещо е за мене телеграфът! Вечер, когато всичко стихне, седнеш, повикаш Одрин или Пловдив и разговаряш с новите си приятели за всичко! Тоя телеграф, истинско мое удоволствие с хармониката, усвоихме в месец!"
Телеграф, езици, музика - ето завършен железничар. Каблешков бе доволен от себе си и от средата, в която бе попаднал. Хвалеше инспектора Жорес. Не гледа народност, а способност. Когато няма служба, всички сме едно и Жорес ни уважава! У нас - Боже, опази! Трябва да си богат, от род, търговец или на възраст, за да те почитат, говореха писмата му.
Нима Каблешков живееше само с трепета на жп чиновник в Османската империя? Горещ родолюбец, той дишаше с патоса на народното Възраждане. Бе ентусиаст, готов за отечествен мъченик. Чувстваше устрема на българите да въплатят себе си в държава и проявят своя гений. И когато дотрябва, напусна, за да услажда дните с тоя именно устрем, който няколко пъти се беше прекършвал и трябваше още един опит. Знаеше: за фенера и морза имаше хора. Бе разбрал: орелът не слиза да лови мухи. И вместо да дава "Voie libre" ("път свободен") на треновете, отиде да поиска "Voie libre" "път свободен" за своя народ. Полагайки пред олтара му костите си.

Цитат от книгата "барон Хирш" на Петър Пашев



Тодор Каблешков - началник гара "Белово"