Днес 24 април 2013г., Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт присъства на Общественото обсъждане в район „Изгрев”, във връзка с представения проект на Столична община за пускане на трамвайно трасе през Борисовата градина, за закриването на автобусна линии 94 и промяна в маршрута на автобуси 88 и 102.

Изводът от това обсъждане беше същия, както онзи от всяко едно обществено обсъждане, проведено от Столична община. Неслучайно и в писменото ни становище, текстът си приличаше с останалите становища, които сме внасяли. Тотална липса на прозрачност, на спазване на процедури, на зачитане на мненията на гражданите, на морал, дори на експертност. Очаквано, обсъждане на практика нямаше. Имаше един ожесточен спор между представителите на общината и гражданите, които бяха се отзовали. От предходното представяне на проекта и от изчетените възражения и становища, още в началото беше видно, че хората не искат проектът да бъде осъществен. Още преди да започне обсъждането дори, хората бяха твърдо против проекта и никакви аргументи не можеха да ги убедят в обратното. Някои може би ще кажат, че така не се прави. Ние пък ще ви кажем, кое наистина не е редно да се прави. Не е редно да се прави проект, без да е съгласуван нито с останалите райони, нито с живущите. Не е редно да се бършеш за всяко едно твое решение с Европейската комисия, която вероятно не е наясно какво точно смяташ да правиш с нейните пари. Тя е дала пари за развитие на обществения транспорт, а не за неговото съсипване. И не, не е необходимо да те следи под лупа. Необходимо е твоя милост да си свърши работата както трябва. Ако не може, да има доблестта да си признае и да напусне поста си. Не е редно също така, да правиш заинтересованите граждани на идиоти, след като ти самият си такъв. Кое е добро за тях и от кое имат нужда, знаят те, а не ти, господин общинар. Тяхната дума трябва да е последна, а не твоята. Твоята работа е да им предоставиш възможните алтернативи, да проведеш гласуване и да внесеш онзи проект, който те са избрали. Иначе ще се окаже, че живеем в една илюзорна демокрация, в която излъганите сме единствено ние - обикновените хора.

Проектантите и другите представители на общината, решиха да изчитат всяко едно становище и всеки един отговор. Всичко това, с ясната цел на отегчат публиката и да я изнервят (четенето продължи около час). Защото присъстващите отлично знаеха какво са внесли като искане и че ще получат отговорите си писмено. В духа на убиването на всякакво търпение, от Центърът за градска мобилност започнаха с обичайните си манипулации и откровени лъжи. Опитаха се да потопят дискусията и да я канализират в детайлите около трамвая, прескачайки умишлено обосновани отговори на главния въпрос – целесъобразно ли е за живущите и за цялата столица, този проект да бъде осъществен. По-лошо – продължиха с политиката си срещу релсовият транспорт, като се съсредоточиха в още по-голяма конкретика и детайли. По този начин, трамваят бе демонизиран по принцип, а не неговият маршрут. Гневът на хората ги караше да търсят всякакви недостатъци на трамваите, да прескочат темата за Околовръстната железница, която ние бяхме внесли и да мислят повече за последствията върху автомобилния транспорт, отколкото върху транспорта като цяло. Видя се също двойният аршин на общината - за естакади, градски магистрали, кръгови, нови кръстовища и прочие, екологичната оценка остана в сянка, ако изобщо е имало такава. За този проект обаче, екологичната оценка беше основният аргумент. Че хората искат да им е мръсно, да им шуми, да си карат колите и т.н. , а те добричките общинари искали трамвай да им направят на тия пусти аборигени. Значи Столична община веднъж може да брои тонове изгорели газове, шумово замърсяване, фини прахови частици и брой автобуси, а не може да го прави, когато прави пътища на автомобилите. Да не говорим, че съвсем в духа на манипулацията, проектантите използваха нашите аргументи от общественото обсъждане към кв. Лозенец за естакадата на Семинарията срещу протестиращите граждани в настоящето обществено обсъждане. Всички изброено дотук, уважаеми, са опорочените практики на Столична община. Тя успя да накара гражданите на София хем да искат да са европейска столица, хем да са срещу релсовият транспорт. Успя да им втълпи, че метрото е панацея на всички транспортни проблеми. Успя да ги накара да повярват в безумната анти-европейска и анти-транспортна идея, че останалият вид обществен транспорт не трябва да дублира метрото. Успя също така да им изтрие от съзнанието за действащата само до преди две години околовръстна жп линия на София. Те забравиха, че я е имало и че всъщност тя е алтернативата. Всички говорят за метро, но никой не говори за обществен транспорт. За пореден път ще припомним, че по данни на Центърът за градска мобилност, цената на километър пробег с метро е над 13 лв., а с останалия вид градски транспорт е едва между 2 и 4 лв. Цената за изграждане на километър метро е 32 млн.лв., а цената за изграждане на километър железница е едва 3 млн.лв. и то при най-високотехнологични стандарти. Сами виждате, че те дори не се страхуват да пускат такива данни, защото са сигурни в своята успешна манипулация. Ще припомним също, че няма европейска столица без – ясна визия и стратегия по отношение на железопътния транспорт, интегрираност на транспортните връзки, взаимодействие между отделните видове транспорт, развит обществен транспорт, развит релсов транспорт, велоалеи, автономност на парковете и тяхното приоритетно поддържане, реална екологична оценка и реални изследвания сред населението. Във връзка с велоалеите, нашата инициатива продължава да се изумява от наглостта на Столична община, по отношение на тяхното изграждане. Дори в момента, те се правят, заемайки половината (или 1/3) от тротоарите, които по принцип са за пешеходците. Не са нито за автомобилите, нито за велосипедите. Тротоарите и без това са малки и стават все по-малки по площ, и вместо да бъдат разширени, те биват стеснени. А велоалеите продължават да са някакъв натрапник и придатък на цялата градска система. Първо, бяха оградена част с жълта боя, после започнаха да отнемат по цели тротари, а накрая започнаха и да се изграждат с турски павета, които сами по себе си непрактични, за велоалея – абсурдни. По цял свят, велоалеите са с алтернативно трасе, по същия начин както е и при градските железници. Това обаче не означава да създаваш велоалеи на мястото на железниците, както от Столична община си мислят да направят. Велосипедистите за избрали екологосъобразен транспорт и трябва да се прави максималното да не дишат изгорели газове, да не рискуват физическото си здраве всеки път като карат колело и да не бъдат демонизирани, така както се демонизират трамваите в момента.

Като цяло, Столична община нарочно създава конфликти, създава ги във всяка сфера и извлича дивиденти от това. Пешеходец срещу велосипедист, пешеходец срещу шофьор, шофьор срещу велосипедист, обществен транспорт срещу метро, железница срещу метро, трамваи срещу метро, обществен транспорт срещу трамваи, тролейбуси срещу автобуси, обществен транспорт срещу индивидуален транспорт и т.н. Или пък – едни градски райони срещу други (както стана със зоните за паркиране), съкооператори срещу съкооператори, саниращи срещу несаниращи, редовни платци срещу нередовни, паркиращи срещу паркиращи, бедни срещу богати, бедни срещу бедни....

Нашата категорична позиция е, че ако Столична община продължава с тези си методи, ще среща още по-голяма съпротива отстрана на гражданите. Ние, като част от гражданите, ще продължаваме да се противопоставяме на порочните практики отстрана на местната власт и ще продължаваме да защитаваме обществения интерес, доколкото зависи от нашите възможности. Не изключваме общините или държавните структури от диалога по презумпция, а само тогава, когато ясно са заявили, че не ги интересуват гражданите и техният по-добър живот.