Реконструкцията на Руски паметник отново на тъмно 

По повод започващата „реконструкция” на площад „Руски паметник” в столицата, Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт изразява своята позиция относно проекта.

Отново обръщаме внимание на немалкото проблемни места в него.

1. Финалният вариант на проекта - тайна за обществеността?

Целият площад „Руски паметник” е обявен за паметник на културата. В него влизат, както паважната настилка, така и ограждащите го сгради като ансамбъл. По типичният начин на работа в Столична община – решенията се взимат на тъмно, а гражданите са оставяни в неведение да бъдат сюрпризирани от изнади тип „светещиje очи на цар Самуил”. Продължаваме да се учудваме, че никъде не е представена план-схема на проекта и не е ясно например остават ли предвидените огради (да, в проекта се предвиждаха декоративни „ограждения за пешеходците” от към страната на пл. „Македония”). (Фиг.1 – първоначалният проект). Не е ясно дали проектът е минал одобрение от НИНКН.

1. Каква е сметката?

Проектът струва над 3 000 000 лв., от общинския бюджет. Премахването на паветата в основната част от кръговото и замяната им с асфалт оскъпява проекта поне с 30%. Отговор по ЗДОИ на зам. кметът по транспорта Любомир Христов описва точните суми – 25 лв. на квадрат за пренареждане на паваж и 41 лв. за асфалтова кръпка със същия размер. (Фиг.2) Ако сметнем поддръжката в рамките на 50 години като приемем, че на всеки 10 трябва да се преасфалтира/пренарежда паваж, сумата излиза над 1 000 000 лв. (всички сметки са приблизителни, тъй като няма финален вариант на проекта).

1. Къде отива паважът?

Отговорът е неясен, тъй като паважът не е сигниран по определен начин и може спокойно да бъде изнесен зад граница. В чужбина 1 тон павета върви по 500 лв. Този тон стига за малко над 4 кв.м. площ. Така излиза, че премахнатия паваж от „Руски паметник” ще струва над 600 000 лв. ако бъде изнесен зад граница. (Фиг.3 извадка от И-нет страница).

1. Какво мисли архитектурната гилдия?

Над 100 архитекти се подписаха в подписката за запазване на паважната настилка на Руски паметник, но уви това не трогна столичните общинари. (Фиг.4)

1. Какво мисли Европейската комисия за проекта?

В отговор на писмото от няколко организации, които се обявихме за запазване на естествените настилки в София, получихме отговор от страна на европейската комисия, където се изразяваше подкрепа за нашите усилия за опазване и поддръжкa на зелените пространства и елементи на градската среда и предотвратяване на запечатването на почвата. , които „определено са в духа на Стратегията за Зелената Инфраструктура на Европейския Съюз: (http://ec.europa.eu/environment/nature/ecosystems/, както и на целите за естественият капитал и градска среда на седмата Програма за действие за околната среда на ЕС (http://ec.europa.eu/environment/newprg/

Всички документи са подписани и от българска страна.

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32013D1386&from=EN

http://ec.europa.eu/environment/pubs/pdf/factsheets/7eap/bg.pdf

(целият текст на документа е наличен на http://obshtestven.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/05/03/evrokomisariat-po-okolnata-sreda-podkrepia-zapazvaneto-na-pa.1261829

 

1. Умишлено ли не се поддържат паважните настилки в София?

Отговорът отново идва от зам. кметът по транспорта Любомир Христов, който в отговор на наше запитване по ЗДОИ отговаря: „че всяка година СО отделя необходимите бюджетни средства за осигуряване на транспортна проходимост, текущ ремонт и поддръжка на паважните настилки ..... През последните 15 години трафикът се увеличи десетократно, а пътната конструкция на паважните настилки не е оразмерена за такова натоварване и това налага чести локални ремонти. При реконструкция и основни ремонти на основните пътища с интензивен трафик СО подменя паважните настилки с асфалтобетонови, с цел подобряване комфорта на пътуване и достигане нормативните нива на шум и фини прахови частици.” (Фиг.5)

Анализирайки отговора стигаме до няколко неясноти – какво означава терминът „транспортна проходимост”. Да разбираме ли, че с него се означав липсата на поддръжка на паважните настилки. Защото и в момента Руски паметник е „проходим”, но настилката е на големи бабуни. Липсата на поддръжка и качествено пренареждане не може да бъде оправдание за премахването на паважа, а може да оправдае некомпетентността на ръководството на общината. Още повече, че качество липсва и при полагането на значително по-скъпия асфалт. Между другото за приготвянето на тази настилка се използват нефтени продукти, които допълнително замърсяват околната среда. В няколко инструкции за нареждането на павета, които открихме в Интернет изично се обяснява, че е задължително поставянето на геотекстил с цел пясъка, който играе ролята на дренаж да не се смесва с почвата и да не загуби с времето дренажните си свойства. Очевидно тази технология не се използва в София.

1. Каква е ползата от паважа?

Наше проучване, показа, че средната скорост на движение по бул. Цар Борис III и Руски паметник е 50 - 60 км/ч. Настилката създава дискомфорт на водачите при шофиране с по-висока скорост и те съзнателно и подсъзнателно  карат по-внимателно и бавно. Въпреки, че Руски паметник е едно от най-натоварените кръстовища в София, то е назад в статистиката по пътни инциденти като отстъпва на места като асфалтовото кръгово на 4-ти км. или Орлов мост. (изследване на Мот Макдоналд http://sofia.bg/pressecentre/images/Traffic%20Safety.pdf ) (Фиг.6)

1. Кой ще има полза от реализацията на плановете на общината?

Считаме, че няма да са пешеходците, които и без това трябва да претичват по пешеходните пътеки, притеснявани от агресивни шофьори. Вътрешният кръг на площада и в момента е трудно достъпен за пешеходци. От друга страна премахването на трамвайното обръщало (ухо) ще изправи Столичен електротранспорт пред липса на резервно обръщало ако по някаква причина например движението към пл. „Македония” и Съдебната палата бъда блокирано или пък същото се случи в посока Красно село. Дали тази промяна е съгласувана с дружеството? Дали по-бързото преминаване автомобилите ще означава и по-висока скорост и повишен риск от пътни инциденти с пешеходци, както и увеличаване на трафика на следващите кръстовища (Пенчо Славейков, Стамболийски, Хр. Ботев, Скобелев)? Тези въпроси за момента остават без отговор.

В ТОЗИ СЛУЧАЙ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ОБВИНИ ГРАЖДАНИТЕ, ЧЕ НЕ ИСКАТ ДА УЧАСТВАТ ПРИ ВЗИМАНЕТО НА ДАДЕНО РЕШЕНИЕ, НО ОБЩИНАТА ПРОСТО ОТКАЗВА ДА ЧУЕ АРГУМЕНТИТЕ, А И КАКТО ВИЖДАМЕ ВЪПРОСЪТ ЗА ПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА Е ПОЛИТИЧЕСКИ И ПЕЧЕЛИ ИЗБОРИ.



Фиг.1 Първоначалният проект (обърнете внимание на ноизградения пробив към локалното платно през вело и пешеходната алея точно пред х-л Родина).

Фиг.2 (извадка от отговорът на Любомир Христов за цените за ремонт на 1кв.м асфалт и паваж)

Фиг.3 – (цените за гранитен паваж във Великобритания)

Фиг.4 (Подписката на българските архитекти)


Фиг.5 (Отговор от Любомир Христов за поддръжката на павираните улици)

Фиг.6 (Брой ПТП на най-натоварените кръстовища в София през 2009-2010г. По-нова статистика не е публикувана)

Има аварийни места за обръщане на Възраждане и Съдебна Палата, които са напълно достатъчни. На Руски Паметник е необходимо обособяване на трасето в единия край на площада за да се избегне конфликтът между трамваите и останалото движение.