Данните в Евростат са същите. http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=road_if_roads&lang=en

В самият текст на таблицата е посочено конкретно име, което отговаря за казуса:

„ЗАБЕЛЕЖКА: В републиканската пътна мрежа за 2002 година не са включени четвъртокласните пътища. Те преминават към общинските пътища и  ИА "Пътища" не предоставя данни за тях. За контакти г-жа Мая .......... - тел. 952....”

Всички останали европейски държави записват цялата си пътна мрежа, включително и градските улици. Това обяснява – как страна като Словакия в официалната статистика излиза с 43 000 километра пътища или как Франция излиза с над 900 000 км. пътна мрежа. Ако ние съберем цялата ни пътна мрежа – 37 000 км. + 55 000 км. (?) улична мрежа се оказва, че България с 92 000 км. изпреварва Румъния по пътна инфраструктура – Северната ни съседка е с 81 713 км.

Независимо, че тази манипулация е извършена през 2002г., по времето на правителството на НДСВ и ДПС, до момента всяко от следващите 3 правителства продължава да се възползва от разминаването в данните. Същите данни са посочени и в споразумението за следващия програмен период – 2014 – 2020г. и това на практика означава, продължаващо приоритетно строителство на автомагистрали, независимо от категоричният приоритет на ЕС върху железопътния транспорт.

Ние настояваме за яснота – кой носи отговорност по този казус и ако вината е в АПИ, защо никой от НСИ не е сигнализирал за проблемите.

Забелязахме и други недостатъци по отношение на достъпа до информация:

със съжаление констатираме, че или не се поддържа постоянна статистика по даден показател, или информацията не е достъпна за всеки един гражданин. За да получи достъп до базата данни на НСИ средностатистическият гражданин трябва да подаде специално заявление за достъп, в което да посочи какво точно му е нужно и което не гарантира реално получаване на информацията.  Необходимо е и заплащане на определена такса за използването на библиотеката в сградата на НСИ. Информация, която не застрашава националната сигурност, не би трябвало да бъде скрита от обществото. В повечето страни, редовно се публикува подробен електронен бюлетин, който е достъпен на правителствените сайтове. В България, хората масово не са запознати каква е наличната българска статистика и в чия полза се съхранява. Това ограничава нейното значение и създава предпоставки за съмнения за злоупотреби.

Посочените проблеми са наблюдавани поне в последните 2 години, но в контекста на скандала в НСИ, считаме, че е време да се преосмисли цялата работа и прозрачност на информацията на тази институция.