Прочетен: 4148 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2014 13:56
По повод започналата процедура за изготвяне на задание за изграждането на т.нар. „скоростен трамвай” през центъра на София, който да свърже линията по бул. „Цар Борис ІІІ” (ТМ №5) с трасето по Ботевградско шосе (ТМ № 22), Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт изразява категоричното си несъгласие с няколко аспекта на обявения проект:
1. На Комисия по транспорт към СОС главният архитект г-н Петър Диков заяви, че гражданите нямало смисъл и необходимост да участват още на етап проект, защото имало специалисти, които разбирали......... Припомняме, че заради такива „разбиращи” специалисти бе решено ТМ №18 да бъде преместен по ново трасе през Борисовата градина на София, което предизвика и продължава да предизвиква недоволството на граждани, стигайки се до протести и нестихващи скандали още от зимата на 2013 година.
Кадър от летния протест в Борисовата градина от 2013г. (снимка Webcafe)
2. Бе заявено, че трамваят трябва да мине подземно през центъра на София и такова ще бъде заданието, вместо да се търси състезание на различни проекти и истинско конкурсно начало. За пореден път не се взима предвид, че центърът на София, и специално зоната между Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Съдебната палата, е изключително наситена с археологически паметници. Опитът с изграждането на метростанция „Сердика” и изоставянето и унищожаването на археологически обекти е показателен какво би се случило при бъдещо прокопаване на нови тунели и инфраструктура за подземен трамвай. Припомняме, че в миналото (до средата на 30-те години на XX век) трамвай се е движел по жълтите павета по бул. „Цар Освободител”, като цялата зона е била пешеходна. Тоест при желание и добра обосновка трасето може и да не минава подземно, а наземно и да се свързва с това при паметника „Левски” Разбира се, в завършилият наскоро конкурс за Централна градска част, предизвикал гореща полемика, скандали и съдебни искове задание за такъв проект с подземно/наземно трамвайно трасе въобще не бе поставено. Това показва оше веднъж абсолютно непрозрачната, непоследователна и непредсказуема политика на администрацията, занимаваща се с градоустройството на София.
Пресконеференция на архитекти след конкурса за централната градска част на София (снимка БТА)
Катастрофалното състояние на останките от Древна Сердика, изоставени безхаберно от днешните управници на София. Разкопките се осъществиха по време на строителството на Втория метродиаметър. Обърнете внимание на жабурняка, който се е събрал между стените на древната постройка (снимка - ГИ обществен и релсов транспорт)
3. Главният архитект сподели желание междурелсието 1009мм., по което се движи ТМ 5, да бъде заменено с нормално междурелсие от 1435мм., по което се движи ТМ №22. За нас това е абсолютно неоправдано, тъй като в София всички трамвайни трасета с изключение на тези на ТМ №20, 22 и 23 са с тясно междурелсие. Улиците в центъра на града също са доста тесни и представляват проблем за трамваите с широко междурелсие. В същото време, средната скорост на двата вида трамваи - за тясно и широко междурелсие, не се различава съществено. И не на последно място, това би била значителна инвестиция, която не считаме, че може да се оправдае. Трамваите с тясно междурелсие и в София, и в цяла Европа се движат с абсолютно конкурентни скорости на тези с нормално междурелсие. За справка – линията De Kusttram (междурелсие 1000 мм.) в Белгия, чието трасе е с дължина 68 км. преминава по крайбрежието на Северно море, успява да се движи със средна скорост от около 30 км./ч., с каквато пътува и столичното метро, което на практика не се влияе от автомобилен трафик и е с нормално (1435 мм.) междурелсие. „Тясно” междурелсие имат трамвайните мрежи в десетки градове в Европа и това не притеснява по никакъв начин техните градски управи или жителите им. Дори напротив - дава възможност за преминаване на релсовия транспорт през много тесни улици с много голяма денивелация.
Разликата в "тясното" и "нормалното" междурелсие. Има такава при скорости над 70 км/ч., каквито у нас нито трамваите, нито метрото развиват, а само влаковете. Предимство е по-голямата товароносимост, но по трамвайните линии у нас не се движат товарни влакове. (снимка Кевин Б. гр. Либерец)
Примери в това отношение са:
Антверпен – 1000 мм. „лека железница”, преминаваща подземно през централната градска част, посочената по-горе„Крайбрежна трамвайна линия в Белгия” De Kusttram, Гент (Белгия), Цюрих (Швейцария), Лисабон (Португалия), Загреб и Осиек (Хърватия), Бижгошч (Полша), Хелзинки (Финландия), Трондхайм (Норвегия), Белград (Сърбия).
Въпросът и тук за пореден път е – ще продължим ли да унищожаваме и подкопаваме нашето културно и историческо наследство в името на неясното „светло транспортно бъдеще”? Дали най-после ще се търси широка дискусия с участието на граждани и експерти още на етап задание и прости, пестящи обществени средства, но същевременно ефективни решения, за да не се стига до противопоставяне на най-екологичният и енергоефективен – релсов транспорт на желанието на гражданите, културното наследство и идентичност на нашия град?
Тясно междурелсие в Цюрих. Там никой не си е помислил да го сменя.
Трамваи с тясно междурелсие в Антверпен (Белгия)
Крайбрежният трамвай в Белгия
Тагове:
Какви са алтернативите за кръстовището н...
Консултантът по Генералния план за орган...
Рожби на идиотизма
КУРИОЗ: БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН ЗА ИМПЕР...