Постинг
16.01.2014 20:30 -
Британските "Зелени" се обявиха за връщане на Железниците обратно в обществени ръце
Приватизацията на Железниците се оказа катастрофа. Време е за ренационализация
Автор - Каролин Лукас – депутат от окръг Брайтън и член на парламентарната комисия по околна среда
(http://www.theguardian.com/commentisfree/2013/aug/22/privatising-railways-disaster-renationalise-labour)
Пътниците плащат цяло състояние, за да пътуват в препълнените влакове, така че лейбъристите, трябва да поемат инициативата, също както Зелените
Под снимката – „Решението, което предлага Зелената партия за нашата Железница е да бъде върната обратно в обществени ръце, така че пътниците да имат основната дума в развитието на системата”.
„Без посока”, „бавна”, „неуправляема”. Ед Милибанд не е първият опозиционен лидер, който чува подобен език предизборно, така че може би не трябва да бъдем изненадани, че неговите съпартийци се редят на опашка, в стремежа си да го насърчат да се запълни политическия вакуум. Очевидно не е лесно да бъдеш в опозиция, знаейки че всяко политическо решение може и ще бъде използвано срещу теб от правителството и от враждебно настроените медии. Но именно затова, за да водиш дадена политика, трябва да имаш кураж.
Лейбъристите имат чудесна възможност пред себе си да застанат зад напредничавите политики, които ще отекнат с подкрепата на партийното ядро и на избирателите. Една, по-специално, има шансовете да издърпа „влака” на лейбъристите до заветната цел. Със страховитата новина от миналата седмица, че железопътните тарифи ще се покачат със средно 4,1% през следващата година (и с искрените симпатии към вас, ако сте един от многото пътници, които ще бъдете засегнати много повече от това), настъпи времето, когато лейбъристите да приемат, че приватизацията на Железниците беше катастрофален провал, който трябваше да бъде прекратен в подходящия момент.
Докладът „Възстановяване на Железницата", който бе публикуван през миналата 2012 година от организацията „Транспорт за качество на живот”, предлага много сериозен анализ на бъркотията, в която се намират Британските железници. Той разкрива, че частният сектор не е осигурил обещаните иновации и инвестиции, което води до масово увеличение на разходите за администрация и до увеличение на цената за пътуване с влак в периода 1997 година – 2010 година със 17% (докато при пътуването с кола цената спада). По скромни изчисления, това означава, че 1,2 млрд. паунда се губят всяка година като резултат от разпокъсването и приватизацията. Иронията в този случай е, че тези, които печелят най-много от ситуацията са държавните компании на нашите съседи: Deutsche Bahn, например притежават 3 британски франчайз-компании.
Иън Бърел се стреми да покаже противниците на приватизацията като заклети носталгици. Но модерните, ефективните, изчистени, достъпни услуги, на които се радват в други части на Европа, показват един много по-добър поглед, отколкото това, което се случи при нас в близкото минало. Решението, което предлага Зелената партия е предложението нашите железници да бъдат върнати обратно в обществени ръце, като пътниците имат основната дума в развитието на системата. Зелената партия предлага правителството да си върне обратно индивидуалните лицензи за превоз, когато те изтекат или когато някоя компания не може да покрие изискванията. Спестеното, което няма да е никак малко, може и трябва да бъде реинвестирано в железопътна инфраструктура и да помогне за намаляването на твърде високите цени.
Моето лично писмо даде начало на процеса и ще има второ четене през месец октомври. Аз писах и до Мария Ийгъл, питайки дали лейбъристите ще застанат зад това. Като политика на лейбъристите най-вероятно няма да намери място в Daily Mail или в Telegraph. Но аз се надявам много от техните читатели, специално тези, които четат вестниците, притискани в претъпкания и твърде скъп влак, може би ще бъдат по-възприемчиви. И убедена съм, има много депутати от лейбъристката партия, които вече подкрепят моето предложение и които с нетърпение очакват техният лидер да се покаже като далновиден политик, какъвто той твърди че е.
.jpg)
*Бележка от Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт –
Както става ясно от писмото, дори в Англия (в Шотландия и Северна Ирландия, жп превозвачите са държавни), Железницата е предоставена за частно ползване с лицензи за определен период от време, което много повече напомня за концесионирането, отколкото за приватизацията на държавна собственост.
Автор - Каролин Лукас – депутат от окръг Брайтън и член на парламентарната комисия по околна среда
(http://www.theguardian.com/commentisfree/2013/aug/22/privatising-railways-disaster-renationalise-labour)
Пътниците плащат цяло състояние, за да пътуват в препълнените влакове, така че лейбъристите, трябва да поемат инициативата, също както Зелените
Под снимката – „Решението, което предлага Зелената партия за нашата Железница е да бъде върната обратно в обществени ръце, така че пътниците да имат основната дума в развитието на системата”.
„Без посока”, „бавна”, „неуправляема”. Ед Милибанд не е първият опозиционен лидер, който чува подобен език предизборно, така че може би не трябва да бъдем изненадани, че неговите съпартийци се редят на опашка, в стремежа си да го насърчат да се запълни политическия вакуум. Очевидно не е лесно да бъдеш в опозиция, знаейки че всяко политическо решение може и ще бъде използвано срещу теб от правителството и от враждебно настроените медии. Но именно затова, за да водиш дадена политика, трябва да имаш кураж.
Лейбъристите имат чудесна възможност пред себе си да застанат зад напредничавите политики, които ще отекнат с подкрепата на партийното ядро и на избирателите. Една, по-специално, има шансовете да издърпа „влака” на лейбъристите до заветната цел. Със страховитата новина от миналата седмица, че железопътните тарифи ще се покачат със средно 4,1% през следващата година (и с искрените симпатии към вас, ако сте един от многото пътници, които ще бъдете засегнати много повече от това), настъпи времето, когато лейбъристите да приемат, че приватизацията на Железниците беше катастрофален провал, който трябваше да бъде прекратен в подходящия момент.
Докладът „Възстановяване на Железницата", който бе публикуван през миналата 2012 година от организацията „Транспорт за качество на живот”, предлага много сериозен анализ на бъркотията, в която се намират Британските железници. Той разкрива, че частният сектор не е осигурил обещаните иновации и инвестиции, което води до масово увеличение на разходите за администрация и до увеличение на цената за пътуване с влак в периода 1997 година – 2010 година със 17% (докато при пътуването с кола цената спада). По скромни изчисления, това означава, че 1,2 млрд. паунда се губят всяка година като резултат от разпокъсването и приватизацията. Иронията в този случай е, че тези, които печелят най-много от ситуацията са държавните компании на нашите съседи: Deutsche Bahn, например притежават 3 британски франчайз-компании.
Иън Бърел се стреми да покаже противниците на приватизацията като заклети носталгици. Но модерните, ефективните, изчистени, достъпни услуги, на които се радват в други части на Европа, показват един много по-добър поглед, отколкото това, което се случи при нас в близкото минало. Решението, което предлага Зелената партия е предложението нашите железници да бъдат върнати обратно в обществени ръце, като пътниците имат основната дума в развитието на системата. Зелената партия предлага правителството да си върне обратно индивидуалните лицензи за превоз, когато те изтекат или когато някоя компания не може да покрие изискванията. Спестеното, което няма да е никак малко, може и трябва да бъде реинвестирано в железопътна инфраструктура и да помогне за намаляването на твърде високите цени.
Моето лично писмо даде начало на процеса и ще има второ четене през месец октомври. Аз писах и до Мария Ийгъл, питайки дали лейбъристите ще застанат зад това. Като политика на лейбъристите най-вероятно няма да намери място в Daily Mail или в Telegraph. Но аз се надявам много от техните читатели, специално тези, които четат вестниците, притискани в претъпкания и твърде скъп влак, може би ще бъдат по-възприемчиви. И убедена съм, има много депутати от лейбъристката партия, които вече подкрепят моето предложение и които с нетърпение очакват техният лидер да се покаже като далновиден политик, какъвто той твърди че е.
.jpg)
*Бележка от Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт –
Както става ясно от писмото, дори в Англия (в Шотландия и Северна Ирландия, жп превозвачите са държавни), Железницата е предоставена за частно ползване с лицензи за определен период от време, което много повече напомня за концесионирането, отколкото за приватизацията на държавна собственост.
Тагове:
© Обречената на неуспех борба с престъпн...
© Индийската връзка
Бистра Сирин разказва за своя проект &qu...
© Индийската връзка
Бистра Сирин разказва за своя проект &qu...
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В СЛОВАКИЯ
Турското разузнаване: очаквайте 8 по Рих...
В електронните вестници вече се появиха ...
Турското разузнаване: очаквайте 8 по Рих...
В електронните вестници вече се появиха ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99
