Защо е нужно по света и у нас да се развива железопътният транспорт и общественият транспорт като цяло?
Ето го смисълът да съществува и нашата инициатива, която наскоро имаше „рожден ден” и стана на 2 години J
Какво означават „външни”-те „разходи”? Това са разходите, които ги плащаме всички граждани, независимо, че не сме потребители на дадена услуга. Убитите за последните 10 години при инциденти по пътищата са над 9000 души (300 при жп инциденти), а ранените ПРИБЛИЗИТЕЛНО 100 000 ДУШИ. Голяма част от разходите за лечение на пострадалите при ПТП се покрива от бюджета на НЗОК.
Замърсяването на въздуха от автомобилния трафик причинява огромен брой смъртни случаи всяка година (България е на 3-то място в света по смъртност от мръсен въздух според ООН и СЗО)(www.euractiv.com/specialreport-air-quality/bulgaria-killer-air-exposes-wide-news-508892). Ситуацията с хората, които живеят до натоварени булеварди е подобна като тази при пасивните пушачи. Разбира се потърпевши са и самите водачи на автомобили, които дишат ускорената въздушна струя, която влиза в автомобила им, докато се движат в трафика зад друг автомобил, който отделя вредни газове.
Тук влизат и екологичните вреди, които причинява строителството и експлоатацията на пътната и железопътната мрежа. В тези разходи са калкулирани и замърсяването на почвите и повърхностните водоизточници. Автомагистралите са с поне 6 ленти (2+1 аварийна в посока) с обща ширина ~75 метра. Удвоената жп линия с ширина ~25 метра (3 ПЪТИ ПО-МАЛКО!) има по-висок капацитет за превоз на пътници, стига разбира се, когато има търсене, да има удобни, редовни и с конкурентна скорост влакове.
И може би най-голямото предимство на Железницата е нейната енергийна ефективност. Просто триенето на колелата на влака в релсите е поне 4 ПЪТИ ПО-МАЛКО ОТ ТОВА НА ГУМИТЕ В АСФАЛТА. От там и разходът на енергия е по-малък.
Тагове:
Цар Салтан има магарешки уши (или няколк...
Ще избере ли Бойко Борисов влака пред ав...
Въвеждането на високоскоростна връзка се съпътства неминуемо с премахването на една малко по-бавна линия, но много по-достъпна, задължавайки пътниците да ползват новия по-скъп продукт, или просто да да изоставят влака. В последствие, бизнес средите преминават от самолета към високоскоростния влак, докато болшинството от европейците се набутват в коли, рейсове и евтини самолети (low cost).
http://bulgaria.indymedia.org/article/42129
"Максималната скорост на един влак е само един от факторите, които влияят върху продължителността на пътуването. Европейските високоскоростни влакове достигат скорости от 250 до 300 км/ч, но тяхната средна скорост е много по-малка."
[...]
Естествено, високоскоросният влак е много удобно превозно средство. Въпросът обаче не е дали ни харесва идеята за една високоскоростна мрежа, а дали можем да си го позволим. Изразходването на милиарди обществени средства за транспортна мрежа, която изключва болшинството от населението, не прилича на една добра инвестиция.
Статията е от (френски) http://carfree.free.fr/index.php/2013/12/19/la-grande-vitesse-est-en-train-de-tuer-le-reseau-ferroviaire-europeen/ или английски http://www.lowtechmagazine.com/2013/12/high-speed-trains-are-killing-the-european-railway-network.html