Мит: Градските магистрали са евтини, а общественият транспорт е скъп

Факт: Удвоена жп линия струва около 1/3 от цената на шестлентова магистрала, но може да превози три пъти повече пътници. Общественият транспорт е един от най-разходноефективните начини познати досега за превоз на голям брой хора в урбанизирани територии.

Фактът, че големите проекти в сферата на пътищата в Мелбърн винаги получават финансиране, докато големите проекти в обществения транспорт – никога, може да накара незапознатите да си мислят, че пътищата се финансират, защото са по-евтини. Бюрокрацията насърчава този възглед, като акцентира върху цената на проектите за обществения транспорт и надценява ползите от строежа на градски магистрали.

„В днешно време, икономистите поддържат своята роля на гузна съвест, сочейки на хората, че няма безплатен обяд....Освен, разбира се, когато става въпрос за строежа на пътища. В нашата страна изглежда сме приели за даденост, че милиардите, които харчим за пътища всяка година не могат да бъдат дадени за болници и училища. Парите не могат да бъдат похарчени за борба с промените в климата и със сигурност не могат да се харчат за обществен транспорт. И докато учебниците по икономика не съдържат такава глава (за строежа на пътища), повечето политици знаят, че финансирането на пътищата е „различно”. „

Ричард Денис, „Икономическият провал на пътищата”, Канбера Таймс, 8 юли 2011г.

Бюрокрацията в транспорта на щата Виктория, която не следи достатъчно изкъсо харченето на пари за пътища, получава достойното си осмиване в романът на Уейн МакКоли „Проект за омотаното с бодлива тел кану”. В романа се разказва за измисленият проект за изграждане на нов квартал за 990 души, който да бъде свързан с 50 километрова шестлентова магистрала. Ако такъв път бъде построен днес, приблизителната му стойност ще бъде 1 млн. долара на човек (слава Богу, в романа, пътното лоби губи търпение и магистралата никога не се реализира).

В действителност, капиталовите разходи за магистралите са в пъти по-големи от тези за железопътна инфраструктура, която може да превози същият брой хора. Типичен случай е градската магистрала Ийстлинк, която струва 2,5 млрд. долара за някакви си 45 километра път, или колосалните 55 млн. долара на километър. „По-обикновените” проекти за градски магистрали струват в порядъка на 30-40 млн. на километър за шестлентов път.

Ние не можем да предоставим информация за опита на Мелбърн в точното ценообразуване при строежа на жп линии, тъй като последното голямо разширение на градската жп мрежа е линията Глен Уейвърлейн, изградена през 1930г. Въпреки това, в гр.Пърт създават ренесанс на градската железница и можем да използваме тяхното ценообразуване като база. Линята към северните предградия, която е построена в Пърт през 1991г., струва 230 млн. долара за 33 километра жп линия или 7 млн. на километър – включваща изкопни работи, полагане на линиите, на контактната мрежа, гарите, всички прилежащи прелези, плюс подвижния състав. Линията към южните квартали на Мандура е построена за 12 млн. долара на километър, включващо преместването на градската магистрала и серия тунели под Пърт Сити. С изключение на допълнителните дейности, цената на изкопните работи, полагането на жп линиите, контакторната мрежа, гарите и автомобилните надлези, цената на 70 км. завършена жп линия е 422 млн. долара или едва 6 млн. на километър.

Но как точно капацитът на магистралите и на железницата може да бъде сравнен? Капацитетът за превоз на пътници на една лента от магистралата е приблизително 1800 превозни средства на час или 2000 души на час, тъй като в Австралия е прието да има 1,1 пътника на автомобил (в Европа са 1,7). Типична шестлентова автомагистрала превозва 12 хил. души на час в двете посоки. Междувременно, удвоена градска железница, дава лесна възможност за един влак на всеки 3 минути във всяка посока, без да намалява капацитета си. Влак с шест вагон може да превозва 1000 пътника. На теория жп линията може да поеме 40 хил. души на час в двете посоки, което зависи все пак и от сигнализацията и скоростта на движение (същата сметка може да бъде направена и за товарните превози със сходен резултат).

Като наличен пример за базово наблюдение, си струва да посочим моста към пристанището на Сидни, където има и шосе, и жп линия. Според данните на управата на щата Ню Саут Уелс, в сутрешния час пик са превозени 22 600 души за 2 часа на единична жп линия в натоварената посока. Почти същият брой хора са превозени с автобуси по отделената бус лента, но много по-бавно. След това, петте ленти за пиковия трафик са превозили 15 400 автомобила в пиковата посока, между 7 и 9 сутринта, или около 17 хиляди души при средна вместимост. С други думи, колите превозват приблизително 1/3 от пътниците в час пик, но заемат 70% от пространството.

Всичко казано дотук, показва, че автомобилните пътища за лични автомобили са един от най-неефективните начини за изграждане на транспортна инфраструктура, особено сравнени с железниците и трамвайните линии. Още един пример, този път презокеански, бе показан в специална статия в Ню Йорк Таймс. През 1907г., писателят Робърт Съливан ни напомня, че Бруклинският мост в Ню Йорк поема 426 хил. души на ден - повечето на влакове, на файтони или пеша. След Втората световна война, жп и трамвайните линии са премахнати, за да се направи повече място за автомобилите (същото се случва и по моста към пристанището към Сидни с двете трамвайни линии горе-долу по същото време). В резултат на това, през 1989г. мостът поема едва 178 хил. души на ден и абсолютно всички от тях, се оплакват от огромното задръстване.

 Нашето заключение е, че когато сравняваме шестлентова магистрала и удвоена жп линия, цената на удвоена жп линия е 1/3 от цената за шестлентова магистрала, като жп линията има капацитет три пъти по-голям от магистралата. Разбира се, за железницата е необходимо много по-малко място (съотношението спрямо магистралата е 5:1). Освен това, шумовото замърсяване е много по-малко и на практика не генерира замърсяване на въздуха (дори емисиите на парникови газове, могат да бъдат намалени, ползвайки електричество от възобновяеми източници).

 www.ptua.org.au/myths/capcost.shtml

Асоциация на ползващите обществен транспорт в щата Виктория