Кръстовището на „Лъвов мост” стана изключително популярно напоследък като едно от поредицата кръстовища на 2, 3 и 4 нива в столицата, които са призвани да „отпушат” трафика в града ни. Това се твърди усилено, както от зам. кметът по транспорта Любомир Христов, така и от главния архитект на Общината – Петър Диков. Планира се всички тези кръстовища да бъдат строени със заеми от Европейската Инвестиционна Банка. Първото планирано бе това на „Телевизионната Кула”, следващото е стартиралото, но обжалвано в съда кръстовище на „Семинарията”, сега се предвижда „Лъвов мост”, следва кръстовището на „България” и „Гешов” (висящото кръгово), а на по-късен етап и кръстовище на 3 нива на пазара „Красно село”. На пръв поглед изграждането на този тип съоръжения изглежда логично, тъй като без да се замислим, считаме, че като изградим кръстовище без светофар, задръстванията и замърсяването ще намалеят. (проблемът със замърсяването, за който все повече се говори в последно време и който е причинен основно от автомобилния трафик (http://dartsnews.bg/News/31304 ). Нещата обаче се оказват доста по-различни от очакваното и проектът за кръстовище на 3 нива (етажа) на Лъвов мост го доказва с пълна сила.

Първият въпрос, който би трябвало да изниква в съзнанието на всеки един гражданин и данъкоплатец в София при един подобен проект е – кому е нужно това кръстовище, как ще реши проблемите със задръстванията? Тъй като отговорните фактори в Столична Община отказват категорично да излязат с конкретни факти и проучвания, ние достигнахме до Генералния План за Организация на Движението на територията на Столична Община (ГПОД), изготвен от международната консултантска фирма „МОТ МАКДОНАЛД” (Mott Macdonald) и приет през 2012г. от Столичен Общински Съвет (http://sofia.bg/pressecentre/foto/16-02.pdf ). Ето няколко ключови цитата:

„Малка е ползата от реконструкции на кръстовища в рамките на града на две нива, тъй като така опашките от автомобили по-бързо ще се преместят на следващото място на задръстване като по този начин ще създадат по-голям проблем на следващия възел по посоката на движение” – стр.21

План за действие:

„Всички проекти трябва да се вписват в поставената единна цел на транспорта – търсене на алтернатива на автомобила.” (стр.8)

-         „... над 30 годишният опит показва, че никога не успяваме да осигурим необходимия капацитет на мрежата; строителството на нова инфраструктура изисква много средства; изграждането на нова инфраструктура влошава екологията, независимо от всички мерки, които се взимат; изграждането на нова инфраструктура не подобрява условията на живот ...”

Всеки един подобен проект в цивилизованите страни преминава през етап проучване на трафик, пътникопоток, обикновено и анкетни проучвания на участниците в движението, за да се изясни – кой, от къде и за къде пътува, кога и колко често.

Освен това винаги се предоставят три сценария за развитие (нисък, среден и висок), чрез които се оправдава финансирането на всеки един проект. За съжаление на гражданите, това не бе представено, а главният архитект се задоволи с няколко „шарени картинки” и поправки с химикал върху представения проект.

Друг важен момент, който се премълчава в цялото говорене по темата е, че кръстовището бе основно ремонтирано съвсем наскоро (беше сменена цялата пешеходна настилка при изграждането на метростанцията преди година и половина). Понеже живеем в пазарна икономика и въпросът: „Кой плаща?” стои на дневен ред с пълна сила. Всеки данъкоплатец вероятно се пита: „Добре, щом Столична Община, не е организирала целият процес да завърши заедно със строителството на метрото, как аз да вярвам, че няма след 2 години отново някой да се сети за друг проект на същото място и всичко това да се повтори отново (със заем, който всички граждани ще трябва да връщат)?”

Вторият изключително сериозен проблем, който бе загатнат по-горе е замърсяването на въздуха. София неколкократно бе обявена за най-запрашената европейска столица (176 дни в година при максимално допустими - 35, включително България бе обявена за едно от най-мръсните места в Европа (http://www.nytimes.com/2013/10/15/business/international/bulgarias-air-is-dirtiest-in-europe-study-finds-followed-by-poland.html?_r=0 ).

Припомняме, че на 24 януари 2013г.,
до страната ни е изпратено предупреждение на ЕК за започване на наказателни процедури за
системно превишение на фините прахови частици във въздуха. (http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-47_en.htm). Припомняме и че България е на 3-то място в света по смъртност от мръсен въздух. Наскоро в САЩ бяха публикувани резултатите от проучване, показващо ясна връзка между епидемията от аутизъм и бременните жени, които са били изложени на прекомерно замърсяване от автомобилния трафик (http://ehp.niehs.nih.gov/pdf-files/2013/Mar/ehp.1205827_508.pdf ).

Конкретно върху представеният за „финален” проект. С цифри са показани четирите основни проблема: 

1. Велоалеята ( в червено) пресича трамвайната линия. На практика така се създава изключително тежък и опасен конфликт на колоездачи, пешеходци и трамвайно движение. Тъй като кръговото ще има светофари, на практика целия трафик по моста ще тръгва заедно. Не ни се мисли – какво може да се случи с колоездачите, пресичащи трамвайното трасе или с пешеходците, които трябва да пресичат велоалеята в опасна близост до трамвайната линия.

2. Кръгово със светофари. След Сточна гара, това ще бъде вторият подобен пример в София и едва ли ще е особено успешен.

3. Зелената площ в средата на кръговото е доста странна като предназначение. Достатъчно е да си припомним кръговото на „Руски паметник” и колко хора се осмеляват да седнат до паметника в този шум и мръсотия. Естетическите „достойнства”, може да оставим да ги коментират специалистите.

4. Отново напомняме – цялата настилка на тротоарите бе сменена преди година и половина при строителството на метростанцията. Сега отново ще се харчат пари на данъкоплатеца.

Следва „Хронология на проекта”:

Първи вариант – пешеходците и колоездачите са изключени от уравнението. Траншеите до реката се виждат напълно ясно, лентите за движение на кръговото са 3 на брой, няма светофари. Пешеходци и колоездачи трябва да се придвижват през подлезите за метрото.

Втори вариант – появява се т.нар. „паунова опашка”, появяват се и пешеходни пътеки, няма светофари, за пешеходците остава съвсем тънка тротоарна ивица, колоездачите са изключени от уравнението, траншеите едва се забелязват.

Трети вариант – появяват се светофарите на кръговото, пешеходните пътеки към центъра на моста (нарисувани с химикал), лентите на кръговото са редуцирани от 3 на 2, в сиво са показани траншеите.

Четвърти вариант – наречен от гражданите просто и ясно: „простатата ви алармира” ....

И за да не смятате, че говорим празни приказки и не предлагаме алтернатива, ето я и алтернативата: повече обществен транспорт, повече велоалеи, повече пешеходци. Предложението ни е за запазване на кръстовището в сегашния му вариант (ремонт и подмяна на съществуващите пасарелки), редуциране на платната за движение по бул. „Сливница” – от 4-те ленти в посока, да се обособи бус лента, спазването, на която да се следи от КАТ и видеокамери, да се обособят велоалеи по платната на булеварда  Освен това, отново ще се позовем на ГПОД, където се препоръчва по бул. „Сливница” да се създаде цялостна т.нар. „Зелена вълна” от Околовръстния път до кръстовището на „Сточна гара”. Така времепътуването ще се намали без такива сериозни инвестиции. Предлагаме по-удобен и по-редовен обществен транспорт, който е значително по-ефективен от автомобилите, много по-екологичен и много по-малко замърсяващ въздуха поради тази причина.

Ню Йорк Greenpoint Ave Bridge Plan

http://www.streetsblog.org/2010/07/07/greenpoint-ave-bridge-plan-adds-bike-lanes-with-fat-buffers/