Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт адмирира откриването на нов 17- километров участък по линията Пловдив – Свиленград. Същевременно обаче задаваме и няколко реторични въпроса:
1. След като проекта е договорен още през 1999г., защо строителството продължава повече от 14 години, а това на автомагистралите върви със значително по-бързи темпове? Кой е отговорен за липсата на капацитет в НКЖИ? Може би правителствата, които водя политика с приоритет на аутобаните........?
2. Защо жп линията можа да заобиколи археологически обекти, вековна гора и 140-годишен чинар край с. Ябълково, докато за автомагистрала „Марица” до същото с.Ябълково бяха „преместени” хиляди корени блатни кокичета при показна акция през 2012г., а изключително ценен археологически обект от тракийската епоха бе унищожен при строителството на автомагистрала „Струма” между селата Дрен и Делян, въпреки молбите на археолозите обектът да се запази на място, където можеше да привлича и туристи.
3. Защо линията в по-голямата си част е единична, а не удвоена, въпреки очакванията на значителен товаропоток след отварянето на жп тунела под Босфора. Защо по тази логика в България не се изграждат първокласни пътища, вместо сегашното изключително скъпо строителство на магистрали (наскоро излезе информация, че преасфалтирането на вече изграден 1 км. магистрала е над 4 млн. лв., докато строителството на нов железен път е около 3 млн. лв. на километър).
4. Защо отсечката е само частично електрифицирана и няма ли това да създаде пречки за добрата й експлоатация?
Тагове:
Модерно изкуство от Археологическия подл...
Лицата на Истината